Posts on Twitter:

I'm giving away a $10 to celebrate SPARTAN PROMISE:




"⭐⭐⭐⭐⭐ A sheer delight." Winning the war is only half the battle. Alex must ferret out a traitor before the world is doomed. Alex & the Lost Souls - The Immortal Realms Book 2







Alex's just a normal kid with scrawny shoulders carrying the weight of the world. First book of this in outer . "⭐⭐⭐⭐⭐ My grand-kids loved it, and their imagination ran wild..."










Blutmondmythen: Die alten Griechen dachten, würden den Mond verzaubern. In Ägypten galt der als Auge des Horus, verfinsterte er sich, war es ein böses Omen. Im Amazonas glaubte man, Pfeile habe den Mond verletzt, weshalb er blutet..






Retweet Retweeted Like Liked

"⭐⭐⭐⭐⭐ A sheer delight." Winning the war is only half the battle. Alex must ferret out a traitor before the world is doomed. Alex & the Lost Souls - The Immortal Realms Book 2




And I chose Circe by as my next read. ♥️🌞People have been raving about this book, and for good reason! About 70 pages in and I just want to read all day!




Alex's just a normal kid with scrawny shoulders carrying the weight of the world. First book of this in outer . "⭐⭐⭐⭐⭐ My grand-kids loved it, and their imagination ran wild..."






Retweet Retweeted Like Liked
Show this thread













Working hard editing my latest novel, Second Sun. A key scene I'm editing today is set around Silbury hill - a truly magical and inspiring place that I was lucky enough to visit last year.










Gooooooood morning ! This morning I’ll be working on a pretty intense scene! Let’s see how this session goes, shall we? Wish me luck! 😁



Posts on Tumblr:

It’s a dragon with feathers and horns

anonymous asked:

Is your Loki also the god of fire like he is in Norse mythology?

For me, I’d consider these two distinct entities, since Loki competes with Logi (fire) in the castle of Utgard in the Gylfaginning (and loses - poor Loki)! From my understanding, Wagner chose to kind of blend the two in his operas and make Loki a fire demigod, but myth-Logi is the son of a giant called Fornjótr

Anyways, now I’m getting too excited and prone to rambling, because Logi has a pretty cool family, and I’d really like to work them into one of my stories at some point! 😅

Aphrodite’s Love Letter to Ares

It’s been long since I threw away my rotten ring of gold.

It fell down the mounts

             and landed in front of his feet.

He did shed tears of silver

They shined with the curses I was ready to spit.

I was sick of him and he knew it, my love.

I was waiting for a warrior

My veins shivered with excitement and pure bliss.

On my lips, I could feel the taste

              of the blood you were ready to spill.

Shades of crimson shined in your eyes

And scarlet traces you left on my skin

              as our night gave in to the morning.

When the sun rose

You left me in my wedding bed

My lipstick smudged, my heart heavy

              the silky sheets blood red.

I bathed into treason that day

Washed away whatever guilt I never felt

I wore a new robe of ivory

Carved a new ring of gold

This time, a gem with wine-colored iridescence

               shined on top of my hand.

I saw your eyes in the gaze of the betrayed

And then, my heart crumbled

               and all the love in it too, to dust and sand.

And love, you know I kissed you cold and heartless

               and you know I love you, all I can.

society6.com
J. Armand's Store | Society6
Shop J. Armand's Society6 store featuring unique designs on various products across art prints, tech accessories, apparels, and home decor goods. Worldwide shipping available.

📣 25% OFF & FREE SHIPPING ON EVERYTHING!📣 

*One day only. All purchases help support the creator & series :)

youtube

Erebus: The Primordial God of Darkness - (Greek Mythology Explained)

Classic mythology is always interesting for fantasy worldbuilding. 

“Let me say what sorcery is not: it is not divine power, which comes with a thought and a blink. It must be made and worked, planned and searched out, dug up, dried, chopped and ground, cooked, spoken over and sung. Even after all that, it can fail, as gods do not.”

- Circe, Madeline Miller

Вълци и мъгла

Ликантропията е явление при което хората се превръщат във вълци, животинското в тях взимало превес и те се нахвърляли върху познати и непознати в желанието да утолят жаждата си за кръв и плът. Докато били във вълча форма те не си спомняли или поне човешкото в тях спяло, но с връщането им към другата същност, те осъзнавали всичко, което са направили. И ги изпълвала неземна тъга… До следващото пълнолуние…

26.12.2018

Оглеждам се за път, но не виждам нищо повече от кола, маркиращ посоката и мъглата, която е навсякъде, бяла като снега и аз се намирам в нещо като мляко, но което хрущи под краката ми. Голяма машина минава и заравнява снега, изниква като призрак и изчезва като такъв в белотата. Освен стълбовете следя и стъпките в снега, потъвам до колене на места, а звукът от хрупането е единственото, което се чува. Всичко това ми прилича на пустиня, в която една крачка отвъд пътя ще прерастне в лутане, в параноя и отчаяние до момента на смъртта от изтощение или друго… В тази белота си спомням за онези места с огромни отливи, за шляпащия пясък и как ако има мъгла човек не може да разчита на слуха си. Тук не мога да разчитам на очите си - единственото, което ме води са металните стълбове и изчезващите хора. Познатият терен е напълно непознат, кратката дистанция сякаш се удължава във времето и аз с мислите съм на нещо като Камино…

Ликаон е първият известен случай на ликантропия. Превърнат във вълк от Зевс, защото поднесъл собственото си дете като блюдо на бога с идеята да провери дали наистина той вижда всичко. Зевс съживил детето, а след това наказал бащата. За съжаление останалите синове също не били стока и довели до потопа. Според други версии самите синове убили собствения си брат, нарушавайки всички правила на гостоприемството. Те самите били превърнати във вълци и единствено Никтим бил пощаден… Но защо вълци? Вероятно защото те не са питомни, сами са си господари, умни животни, не се страхуват и са се заселили дълбоко в съзнанието на човечеството…
Някои легенди разказват за това как през девет години във всяко поколение някой от семейството се превръщал във вълк за да изкупи греховете на рода. Проклятие с вид на руска рулетка от което няма бягство. Тоест ликантропията се онаследява…
Слънцето се подава и превръща всичко в злато. Ако сега се завъртя, отстъпя от пътя и потъна в мъглата ще е като портал на времето. Спирам за момент и се наслаждавам на магичното излъчване. Нещо в мен иска да го направя, да избягам в златото наоколо, да изчезна от очите на хората и в неизвестното…
Днешните учени твърдят, че има мания, която е ликантропия - хората, страдащи от нея, си представят, че се покриват с козина, как зъбити им се удължават, изпълва ги глад за плът и кръв, което нищо не може да замести. Психологическо разстройство, нищо повече…
Стоя в златото и говоря с другия глас в себе си, с моя вълк, който иска да се скрие от хората, разумът е все още силен при него, защото в противен случай ще се нахвърли на най-близките жертви, жадувайки да ги разкъса, да причини болка. Емпатията я няма, тя е притъпена и на нейно място е един хищник, който е непримирим към оплакването, към бягането от отговорност, към хората като цяло, към себе си. Сега той е тук, зад зъбите ми, облизва се и понякога едва го удържам да не се появи и да всее смут сред човеците… Но гладът му трябва да бъде утолен и щом няма жертва подобно на аркадийските канибализми, то му поднасям единственото, което мога да си позволя, а именно собствената си душа и плът. За него тя е също грешна и е един малък пир, угощение, разгарящо въглените на гнева, повикът на единака. Когато усещам гласа му в главата си винаги търся огледало, нещо в което да се огледам, да открия онези черти, които са издайнически, не са човешки. Видимо не съм променен, но виждам наследственост, дири от друг вълк, който изпохапа всичко около себе си, включително и мен…
Един човек във всяко поколение, това казват легендите…
Намирам се на върха, там е все така мъгла и сградата на чайната се издига като бастион на сигурността. Стоя отвън и усещам вятъра в лицето си, сбръчвам нос и усещам удовлетворението на вълчето в мен. Потичали сме заедно в снега, стигнали сме върха, а това е подобно на жертвата, това е отдушникът на моя вълк. Тук, сред нищото, вълкът е на свобода и няма нужда да разкъсва никой. Спрял се оглеждам за нещо, което да задоволи нуждата от кръв завинаги, но си давам сметка, че аз и родът от вълци си носим своя белег, своето единачество. Всички мъже в рода ми са изпълнени от бесове, може би всъщност върколаците са хора с демони в тях, объркани и със счупени души отвътре. Поне баща ми бе такъв - жадуващ за семейство, в което обаче не намираше покой. Сякаш любовта е химера, търсим я, а след това не можем да им се насладим, обичаме хората, но те са и окови за нас с изискванията си, а вътре животните ни искат да тичат, само когато са свободни се чувстват спокойни и земни. От глутницата остават само те, защото са изпохапали всички други. Чудя се дали все пак не е имало проклятие върху рода ми и се сещам за онзи прадядо, който убил вълк с нож, очи в очи с животното. Дали все пак не е бил ухапан, та нали това е познатият начин за предаване на проклятието?

Вътре в чайната е шумно, хора пият, говорят и са компания. Аз съм хванал чашата си чай, отдал съм се на смирението и уединението след пътя, и си мисля за отдушниците на вълците в семейството - чашката, отговорностите, движението и изолацията. Или за онази цикличност, която се предава. 
Ако върколаците предават бяса си, може би това е докато отглеждат малките си, нахапват ги с думи и речи, не е необходимо да си вадят зъбите и да ги впиват в плътта на децата си. Малките вълчета ще издържат, повтаряйки си как няма да са като старите вълци, ще ближат рани, ще търпят и когато стават самите те големи, ще носят този плам в себе си, ще се борят да хапят и ако пуснат юздите, то и те могат да предадат проклятието. Няма нужда и от луна дори. И кръговратът се затваря…
Гледам хората вътре и мъглата навън. Вълкът в мен е отпочинал и иска отново да се движи, неспокоен е. Обличам се и се спускам отново в онази белота. Радвам се, вълкът ми също. Приели сме се един друг и може би това е първата крачка… извън кръговрата…